УИЧИТА, Канзас --Съдия Грегъри Уолър: По отношение на точка едно, моля, кажете ми със собствените си думи какво направихте на 15 януари 1974 г. тук, в окръг Седжуик, Канзас, което ви кара да вярвате, че сте виновен за убийство от първа степен.
Денис Рейдър:На 15 януари 1974 г. аз злонамерено и умишлено убих Джоузеф Отеро. На второ място..
съдия:Добре, г-н Рейдър, трябва да намеря повече информация. В този конкретен ден, 15-ти януари 1974 г., можете ли да ми кажете къде отидохте, за да убиете г-н Джоузеф Отеро?
Рейдър:ммм.. Мисля, че е 1834 Edgemoor.
съдия:Добре, можеш ли да ми кажеш приблизително по кое време на деня си ходил там?
Рейдър:Някъде между 7:00 и 7:30.
съдия:На това конкретно място познавахте ли тези хора?
Рейдър:Не, това беше част от моята ъъъ, предполагам моята, както бихте нарекли фантазия. Тези хора бяха избрани.
съдия:Добре, значи сте били ангажирани с някаква фантазия през този период от време?
Рейдър:да сър.
съдия:Добре, когато използвате термина „фантазия“, това нещо ли сте правили за лично удоволствие?
Рейдър:Това беше сексуална фантазия, сър.
съдия:Значи отидохте в тази резиденция? И какво стана там?
Рейдър:Ами ъъъ, обмислях какво щях да направя или на г-жа Отеро, или на Жозефин. И всъщност аз нахлух в къщата, или не нахлух в къщата, но когато те излязоха от къщата, аз влязох и се изправих срещу семейството и си тръгнахме оттам.
съдия:Бяхте ли планирали това преди?
Рейдър:До известна степен да. След като влязох в къщата, загубих контрол над нея, но в дъното на ума си имах някаква представа какво ще правя. Общо взето се паникьосах първия ден, така че.
съдия:Преди това знаехте ли кой е в къщата?
Рейдър:Мислех, че г-жа Отеро и двете деца, двете по-малки деца от къщата. Не знаех, че г-н Отеро ще бъде там.
съдия:Добре, как влезе в къщата?
Рейдър:Влязох през задната врата. Прекъснете телефонните линии. Чаках на задната врата. Имах резерви дори да отида или просто да си тръгна, но доста скоро вратата се отвори и аз влязох.
съдия:Добре, значи вратата се отвори? Отвориха ли ти го?
Рейдър:Мисля, че едно от децата. Мисля, че младши... по-младият, Джоузеф отвори вратата. Вероятно е пуснал кучето. По това време в къщата е било кучето.
съдия:Добре, когато влезе в къщата, какво се случи?
Рейдър:Е, изправих се срещу семейството. Извадих пистолет. Изправих се срещу г-н Отеро и го помолих, че съм там, че всъщност ме издирват. Исках да взема колата -- бях гладен, храна, търсеха ме -- и ги помолих да легнат в хола. По това време осъзнах, че това няма да е много добра идея, така че най-накрая... Кучето беше истински проблем, така че помолих г-н Otero да изведе кучето, за да накара едно от децата да го изгони. И тогава ги върнах в спалнята.
съдия:Върнахте кого обратно в спалнята?
Рейдър:Семейството. Спалнята. Четиримата членове.
съдия:Добре, какво стана тогава?
Рейдър:Вързах ги.
съдия:Докато все още ги държи на прицел?
Рейдър:Е, между връзването, предполагам.
съдия:Добре, след като ги вързахте, какво направихте?
Рейдър:Е, започнаха да се оплакват, че са вързани. Разхлабих връзките им няколко пъти. Опитах се да настаня г-н Отеро възможно най-удобно. Очевидно имаше спукано ребро от автомобилна катастрофа, така че го накарах да сложи възглавница на главата си. Мисля, че беше сложил парка или палто отдолу. Хм, говориха с мен да ми дадат колата или парите -- не мисля, че имаха много пари. И там разбрах, че нямах маска или нещо подобно, вече ме бяха идентифицирали. И взех решение да продължа да ги оставя долу, предполагам. Удуши ги.
съдия:Добре, какво направи на Джоузеф Отеро?
Рейдър:Джоузеф Отеро?
съдия:Джоузеф Отеро старши, г-н Отеро, бащата.
Рейдър:Сложих найлонов плик на главата му, а след това няколко въжета и го стегнах.
съдия:Това беше в спалнята?
Рейдър:Да сър.
съдия:Дали той наистина се е задушил и умрял в резултат на това?
Рейдър:Не веднага. Не, сър, не го направи.
съдия:Какво стана?
Рейдър:Е, след това направих госпожа Отеро. Никога преди не бях удушвал никого, така че наистина не знаех какъв натиск трябва да окажеш върху човек или колко време ще отнеме. Но…
съдия:И тя ли беше вързана там?
Рейдър:Да, а-а-а. И ръцете и краката им бяха вързани.
съдия:Къде бяха децата?
Рейдър:Е, Жозефин беше на леглото, а младши беше на пода по това време.
съдия:И така, говорим преди всичко за Джоузеф Отеро. Така че сложихте торбата на главата му и я завързахте. И той не умря веднага. Можете ли да ми кажете какво се случи с Джоузеф Отеро?
Рейдър:Той се премести наистина бързо и, струва ми се, разкъса дупка в чантата и можех да кажа, че има проблеми там. Но по това време цялото семейство просто отиде, ъъъ, изпаднаха в паника срещу мен, така че работих доста бързо.
съдия:Работихте доста бързо. Какво направи?
Рейдър:Е, искам да кажа, че удуших г-жа Отеро и тя излезе или припадна. Мислех, че е мъртва. Тя припадна. Тогава удуших Джоузефин. Тя припадна или си помислих, че е мъртва. И тогава отидох и сложих торба на главата на Джуниър. И тогава, ако си спомням правилно, г-жа Отеро се върна. Тя се върна и...
съдия:Нека ви попитам за Джоузеф Отеро старши. Ти посочи, че е скъсал дупка в чантата. Какво направи с него тогава?
Рейдър:Сложих друга торбичка отгоре. Или това, или, спомням си, сложих върху него плат или тениска, върху главата му, след това друга чанта.
съдия:Умря ли след това?
Рейдър:Е да. Искам да кажа, че бях, не просто останах там и го гледах, движех се из стаята, но...
съдия:Добре, ти посочи, че си удушил г-жа Отеро, след като направи това. Вярно ли е?
Рейдър:Да, върнах се и я удуших отново. И тогава това най-накрая я уби по това време.
съдия:Така че това е по отношение на Графа две. Първо трябваше да сложиш торбата върху главата на Джоузеф Отеро и той проби дупка в торбата. Тогава продължихте, удушихте ли госпожа Отеро тогава?
Рейдър:Добре, първо г-н Отеро беше удушен или сложена торба на главата му и удушена. Тогава си помислих, че ще падне. Тогава отидох и удуших госпожа Отеро и си помислих, че е долу. Тогава удуших Джоузефин. Мислех, че е долу. И тогава отидох при Джуниър и сложих торбата на главата му. След това г-жа Отеро се събуди отново и, знаете ли, тя беше доста разстроена от това, което се случва, така че аз се върнах и в този момент я удуших със смъртоносно удушване по това време.
съдия:С ръцете си?
Рейдър:Не, с кабел. С въже. И тогава, мисля, че в този момент преработих г-н Otero. Сложих чантата на главата му, отидох и взех Джуниър... О, преди това тя ме помоли да спася сина й, така че всъщност бях свалил чантата и тогава бях наистина разстроен в този момент, така че общо взето , когато г-н Отеро беше долу, г-жа Отеро беше долу, аз продължих и взех Джуниър, сложих друга торба на главата му и го заведох в другата спалня по това време.
съдия:Какво направи тогава?
Рейдър:Поставете торба на главата му. Сложих плат върху главата му - тениска и чанта, за да не може да пробие дупка в нея - и впоследствие той почина от това. После, когато се върнах, Джоузефин се беше събудила отново.
съдия:Какво направи тогава?
Рейдър:Заведох я в мазето и накрая я обесих.
съдия:Обеси ли я в мазето?
Рейдър:Да сър.
съдия:Правил ли си нещо друго по това време?
Рейдър:Да, имах някои сексуални фантазии. Това беше след като беше обесена.
съдия:Добре. Какво направи тогава?
Рейдър:Минах през къщата, някак си я почистих. Нарича се „правило на дясната ръка“, отиваш от стая в стая и взимаш всичко. Мисля, че взех часовника на г-н Отеро. И предполагам, че взех радио. Бях забравил за това, но явно съм си взел радио.
съдия:Защо взе тези неща?
Рейдър:Не знам. Нямам идея. просто...
съдия:Какво стана тогава?
Рейдър:Взех ключовете за колата. Всъщност имах ключовете, мисля, по-рано преди това, защото исках да съм сигурен, че имам начин да изляза от къщата. Почистих малко къщата, уверих се, че всичко е почистено и излязох през входната врата. Отидох до тяхната кола и след това отидох до Дилън и оставих колата там. И в крайна сметка се върнах до колата си.
съдия:Добре. Сър, от това, което току-що казахте, приемам, че фактите, които току-що ми казахте, се отнасят за всички точки 1, 2, 3, 4. Това вярно ли е?
Рейдър:Да сър.
съдия:Сега, г-н Рейдър...
(неразбираемо -- екипът на защитата коригира адреса)
